Есенни чувства
Последен топъл ден,
последна любовна ласка
към необятната мъка нам тласка.
Лист жълт в ширта се отронва,
а някъде някой сълза от болка проронва.
Лятото горещо си отива
в есента кафява се сгушва и заспива.
Сливат се един в друг
и не мислят за това, че
не могат един без друг.
Дърветата пламват във гореща жар
и на любовта им избухва
неописуемия пожар.
Червено начало на летния край,
края на техния безкрай...
Жълто, обвило тихо дървесната покривка,
само с чувствата им притихва.
Кафяво в очите им се преплита
и за мъките в душите им не пита.
Последен топъл ден,
последна любовна ласка
към раздяла лято и есен тласка.
Цветове и листа дъждовни
на дърветата танцуват
и само на щастливи се преструват...
на последния топъл ден,
на последната любовна ласка...
с танц на мълчанието
есента изпраща...
Така душата ù да успокои
и отново в мълчание да притаи.
И всичко пак ще е като преди...
със злато и жар обвито
и само от нечии спомени скрито.
Листата дъждовни от мъка ще се ронят
и неканените души от болките ù ще гонят...
... и все така скръбта нея ще тласка -
към последния топъл ден,
към последната любовна ласка...
© Цветослава Младенова Todos los derechos reservados