4 сент. 2008 г., 08:52

Eсенни импресии

834 0 8
Летния кораб котвата вдига,
гирлянди от забави навил на кълбо,
съучастнически фарът закачливо намига,
тела загорели... и флиртове... апропо...

На плажа, в разноцветни редици,
чадърите самотно стоят,
като дисциплинирани войници,
за почест последна се редят.

Пясъкът е все тъй горещ,
морето лениво мърка,
бризът, утринно свеж,
листата есенни разбърква.

Самотен гларус над скалата кръжи.
До натежалия боровинков храст,
рибарят до девойка лежи...
последен ден... целувка... на добър час!!!

Кактусът, покрит е с бял цвят,
ален сок се лее от лозата,
неразбиращо косът, все още млад,
гледа - лястовичките, напускат си гнездата.

Небето търкаля облаци пухкави,
слънцето все още силно пече,
ваканционно билетче, продупчено,
вълната ревниво навътре влече!

01. 09. 2008 г
Италия

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за прекрасните отзиви. Много сте мили. Нека имаме още много щастливи,слънчеви лета.Заслужаваме го!
  • Ама, че импресия - лятно-есенна и леко песенна
    Тъжно е, че лятото си тръгна, но твоята импресия ме усмихна.
  • Догодина пак ще има лято! Засега може да се порадваме на последните му лъчи в този стих!
  • Поздрав, Таня!

    Летния кораб котвата вдига

    Тъжно е, че си отива лятото...
  • Браво!
    Много хубав стих!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...