4 sept 2008, 8:52

Eсенни импресии

829 0 8
Летния кораб котвата вдига,
гирлянди от забави навил на кълбо,
съучастнически фарът закачливо намига,
тела загорели... и флиртове... апропо...

На плажа, в разноцветни редици,
чадърите самотно стоят,
като дисциплинирани войници,
за почест последна се редят.

Пясъкът е все тъй горещ,
морето лениво мърка,
бризът, утринно свеж,
листата есенни разбърква.

Самотен гларус над скалата кръжи.
До натежалия боровинков храст,
рибарят до девойка лежи...
последен ден... целувка... на добър час!!!

Кактусът, покрит е с бял цвят,
ален сок се лее от лозата,
неразбиращо косът, все още млад,
гледа - лястовичките, напускат си гнездата.

Небето търкаля облаци пухкави,
слънцето все още силно пече,
ваканционно билетче, продупчено,
вълната ревниво навътре влече!

01. 09. 2008 г
Италия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички за прекрасните отзиви. Много сте мили. Нека имаме още много щастливи,слънчеви лета.Заслужаваме го!
  • Ама, че импресия - лятно-есенна и леко песенна
    Тъжно е, че лятото си тръгна, но твоята импресия ме усмихна.
  • Догодина пак ще има лято! Засега може да се порадваме на последните му лъчи в този стих!
  • Поздрав, Таня!

    Летния кораб котвата вдига

    Тъжно е, че си отива лятото...
  • Браво!
    Много хубав стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...