Есенни пътища
 

На пръсти се изнесоха копнежите
и бавно зреещото лятото си отива,
прецъфтяха вече слънчогледите
и залезите само с хоризонта се целуват!

И всичко от мечтите съм си взела -
песните, които съм изпяла,
картините рисувани по пясъка
и вълните изумрудени по тях разляти!

Тишините спят някъде на края
след полета на есенните птици,
ще се направя, че не съм видяла
на времето хода на стрелките!

На есен се покланям и не плача -
била съм и ще бъда моя глас,
стъпките ми продължително ще крачат
и думите ми ще пишат все за нас!

Когато съм си случила до всичко
в една любов трудно обяснима,
на пръсти тръгвам, но не и прозаично
през есенните пътища красиви!