13 мар. 2018 г., 15:34  

Есенно

980 0 2

Есенно

 

Аз пиша есенно,

с боички рисувам,

живота обличам,

във пъстра палитра.

Цветовете улавям,

от вятър понесени,

плискат се в стъклата,

дъждовните капки унесени.

Жълтото, цвят на мъдростта,

узрял плод на старо дърво,

жита прегорели,

слънчогледи уморени!

Примесвам жълто с кафяво,

като пръстта,

намокрена след дъжд!

Ухае  въздухът на гроздобер

смокинов вкус на карамел.

Сладкото в бурканчето, изядено е!

Не може есен без пожар,

без огнените залези,

страстта на старо вино,

и огън в камина да гори.

С тихи стъпки приближава

нейно величество Есента

и стъпки след себе си оставя!

 

Бонка Василева

Малага

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бонка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...