13.03.2018 г., 15:34  

Есенно

979 0 2

Есенно

 

Аз пиша есенно,

с боички рисувам,

живота обличам,

във пъстра палитра.

Цветовете улавям,

от вятър понесени,

плискат се в стъклата,

дъждовните капки унесени.

Жълтото, цвят на мъдростта,

узрял плод на старо дърво,

жита прегорели,

слънчогледи уморени!

Примесвам жълто с кафяво,

като пръстта,

намокрена след дъжд!

Ухае  въздухът на гроздобер

смокинов вкус на карамел.

Сладкото в бурканчето, изядено е!

Не може есен без пожар,

без огнените залези,

страстта на старо вино,

и огън в камина да гори.

С тихи стъпки приближава

нейно величество Есента

и стъпки след себе си оставя!

 

Бонка Василева

Малага

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бонка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...