13 mar 2018, 15:34  

Есенно

  Poesía » Civil
983 0 2

Есенно

 

Аз пиша есенно,

с боички рисувам,

живота обличам,

във пъстра палитра.

Цветовете улавям,

от вятър понесени,

плискат се в стъклата,

дъждовните капки унесени.

Жълтото, цвят на мъдростта,

узрял плод на старо дърво,

жита прегорели,

слънчогледи уморени!

Примесвам жълто с кафяво,

като пръстта,

намокрена след дъжд!

Ухае  въздухът на гроздобер

смокинов вкус на карамел.

Сладкото в бурканчето, изядено е!

Не може есен без пожар,

без огнените залези,

страстта на старо вино,

и огън в камина да гори.

С тихи стъпки приближава

нейно величество Есента

и стъпки след себе си оставя!

 

Бонка Василева

Малага

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бонка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...