Mar 13, 2018, 3:34 PM  

Есенно

  Poetry » Civic
981 0 2

Есенно

 

Аз пиша есенно,

с боички рисувам,

живота обличам,

във пъстра палитра.

Цветовете улавям,

от вятър понесени,

плискат се в стъклата,

дъждовните капки унесени.

Жълтото, цвят на мъдростта,

узрял плод на старо дърво,

жита прегорели,

слънчогледи уморени!

Примесвам жълто с кафяво,

като пръстта,

намокрена след дъжд!

Ухае  въздухът на гроздобер

смокинов вкус на карамел.

Сладкото в бурканчето, изядено е!

Не може есен без пожар,

без огнените залези,

страстта на старо вино,

и огън в камина да гори.

С тихи стъпки приближава

нейно величество Есента

и стъпки след себе си оставя!

 

Бонка Василева

Малага

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бонка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....