8 нояб. 2018 г., 09:06

Есенно

576 0 1

 

Сега е ред на птиците да си похапнат

орехови ядки.

Листата по земята са ги скрили

с жалостив покров.

До вчера са били високо

в клоните,

сега ги мокри дъжд

в ниския им ров.

Децата нямат време да тършуват,

за джобче от черупчестия плод.

На криеница с друго си играят,

търпението е за друг живот.

Сега е ред на птиците

и на гризачите да ги намерят.

Въпрос на бързина и остър ум.

Ще се подхлъзнем върху шумата -

обаче,

така ще ни напомнят, че са тук.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...