8 нояб. 2018 г., 09:06

Есенно 

  Поэзия » Философская
357 0 1

 

Сега е ред на птиците да си похапнат

орехови ядки.

Листата по земята са ги скрили

с жалостив покров.

До вчера са били високо

в клоните,

сега ги мокри дъжд

в ниския им ров.

Децата нямат време да тършуват,

за джобче от черупчестия плод.

На криеница с друго си играят,

търпението е за друг живот.

Сега е ред на птиците

и на гризачите да ги намерят.

Въпрос на бързина и остър ум.

Ще се подхлъзнем върху шумата -

обаче,

така ще ни напомнят, че са тук.

 

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??