8 нояб. 2018 г., 09:06

Есенно

574 0 1

 

Сега е ред на птиците да си похапнат

орехови ядки.

Листата по земята са ги скрили

с жалостив покров.

До вчера са били високо

в клоните,

сега ги мокри дъжд

в ниския им ров.

Децата нямат време да тършуват,

за джобче от черупчестия плод.

На криеница с друго си играят,

търпението е за друг живот.

Сега е ред на птиците

и на гризачите да ги намерят.

Въпрос на бързина и остър ум.

Ще се подхлъзнем върху шумата -

обаче,

така ще ни напомнят, че са тук.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...