8.11.2018 г., 9:06

Есенно

575 0 1

 

Сега е ред на птиците да си похапнат

орехови ядки.

Листата по земята са ги скрили

с жалостив покров.

До вчера са били високо

в клоните,

сега ги мокри дъжд

в ниския им ров.

Децата нямат време да тършуват,

за джобче от черупчестия плод.

На криеница с друго си играят,

търпението е за друг живот.

Сега е ред на птиците

и на гризачите да ги намерят.

Въпрос на бързина и остър ум.

Ще се подхлъзнем върху шумата -

обаче,

така ще ни напомнят, че са тук.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...