1 нояб. 2019 г., 00:36

Есенно

992 0 4

 

Настъпва бавно като в тежка ода
на есента снагата пъстроцветна,
обгърнала е цялата природа
със балната си рокля мимолетна.
Раздава щедро, тъй на вересия
последните лъчи на дните топли,
поднесени обилно на тепсия,
в очакване на мрачни зимни вопли.
Ще смъкне бързо цветната премяна,
листата ще опадат чак до сиво,
скрежта ще дойде ледено засмяна,
със своята представа за красивото.
Така ще си отиде и надеждата,
зачената в началото на юли,
оплетена на есента във преждата,
оставена на вятър да я брули ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...