С огнен залез нощта начерта кръстопът
и подхвърли Луната, като златна монета.
В тишината отдолу заспива светът -
ще сънува звезди и красиви пътеки.
Само вятърът горе на покрива бди.
Дълги пръсти протяга - чертае, гадае
по небесните руни за утре, дали
резен слънце ще има? Но кой ли да знае...
А октомври в ръждиво си стяга багаж.
Беше лятно щастлив. Любовта му отива.
Пак след няколко дни ще е само мираж.
В сива мъка денят ще се свива и свива. ...