Есенно
Все по-оскъдни са дните ми есенни.
Отлетяха птиците на любовта.
Далечно ехо ли ми навява песните
или е мнима среща с младостта?
Все по-рядко ме докосва слънцето.
Къде отиде лъчезарната топлота?
Само някой спомен за мъничко
сънно буди слънчевата ми мечта.
И тогава шепота на тихите чувства
отново търсят пътеката позната...
Да обичаш е неподправено изкуство.
И да срещнеш обич в самотата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
