Все по-оскъдни са дните ми есенни.
Отлетяха птиците на любовта.
Далечно ехо ли ми навява песните
или е мнима среща с младостта?
Все по-рядко ме докосва слънцето.
Къде отиде лъчезарната топлота?
Само някой спомен за мъничко
сънно буди слънчевата ми мечта.
И тогава шепота на тихите чувства
отново търсят пътеката позната...
Да обичаш е неподправено изкуство.
И да срещнеш обич в самотата!
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
