25 нояб. 2009 г., 11:30

Есенно

953 0 9

Жълтеят листата по сухите клони,

в парка животът закипя през деня -

ту рожба се смее на цветни балони,

ту майка се радва и държи му ръка.

 

Слънцето грее, приятно ги гали,

по алени бузки, засмени лица -

есен природата тайно подпали,

в жълта, оранжева, цветна дъга.

 

А баба и дядо по уста се целуват,

още сърцата туптят в своя плен -

в душите им спомени тайно нахлуват,

за онзи прекрасен есенен ден...

 

Паркът кипи от радост, живот

и все на инат цъфти в есента...

Най-искрено хора даряват любов,

а по сухите клони жълтеят листа...

 

20.11.09

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...