Nov 25, 2009, 11:30 AM

Есенно

  Poetry » Other
955 0 9

Жълтеят листата по сухите клони,

в парка животът закипя през деня -

ту рожба се смее на цветни балони,

ту майка се радва и държи му ръка.

 

Слънцето грее, приятно ги гали,

по алени бузки, засмени лица -

есен природата тайно подпали,

в жълта, оранжева, цветна дъга.

 

А баба и дядо по уста се целуват,

още сърцата туптят в своя плен -

в душите им спомени тайно нахлуват,

за онзи прекрасен есенен ден...

 

Паркът кипи от радост, живот

и все на инат цъфти в есента...

Най-искрено хора даряват любов,

а по сухите клони жълтеят листа...

 

20.11.09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...