25 nov 2009, 11:30

Есенно

  Poesía » Otra
946 0 9

Жълтеят листата по сухите клони,

в парка животът закипя през деня -

ту рожба се смее на цветни балони,

ту майка се радва и държи му ръка.

 

Слънцето грее, приятно ги гали,

по алени бузки, засмени лица -

есен природата тайно подпали,

в жълта, оранжева, цветна дъга.

 

А баба и дядо по уста се целуват,

още сърцата туптят в своя плен -

в душите им спомени тайно нахлуват,

за онзи прекрасен есенен ден...

 

Паркът кипи от радост, живот

и все на инат цъфти в есента...

Най-искрено хора даряват любов,

а по сухите клони жълтеят листа...

 

20.11.09

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...