Жълтеят листата по сухите клони,
в парка животът закипя през деня -
ту рожба се смее на цветни балони,
ту майка се радва и държи му ръка.
Слънцето грее, приятно ги гали,
по алени бузки, засмени лица -
есен природата тайно подпали,
в жълта, оранжева, цветна дъга.
А баба и дядо по уста се целуват,
още сърцата туптят в своя плен -
в душите им спомени тайно нахлуват,
за онзи прекрасен есенен ден...
Паркът кипи от радост, живот
и все на инат цъфти в есента...
Най-искрено хора даряват любов,
а по сухите клони жълтеят листа...
20.11.09
© Нина Найденова Todos los derechos reservados
Стихчето е прекрасно .. 6+