25.11.2009 г., 11:30

Есенно

944 0 9

Жълтеят листата по сухите клони,

в парка животът закипя през деня -

ту рожба се смее на цветни балони,

ту майка се радва и държи му ръка.

 

Слънцето грее, приятно ги гали,

по алени бузки, засмени лица -

есен природата тайно подпали,

в жълта, оранжева, цветна дъга.

 

А баба и дядо по уста се целуват,

още сърцата туптят в своя плен -

в душите им спомени тайно нахлуват,

за онзи прекрасен есенен ден...

 

Паркът кипи от радост, живот

и все на инат цъфти в есента...

Най-искрено хора даряват любов,

а по сухите клони жълтеят листа...

 

20.11.09

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...