Есенно почистване
Гола дойде Есента, обезлистена,
донесе със себе си дъх на мъгла.
В краски на сиво танцуват ми мислите
и пишат със пръсти по прашни стъкла.
Дълбоко в душата ми трябва почистване
на минали чувства, заредени с тъга;
нюансите тъмни, водата разплисната,
да превърне в рисунък от цветна дъга.
Приятелства стари и думи неискрени,
клетви за вярност, фалшива любов,
с болка изплакани, дълго осмисляни,
прибирам в сандъка под тежък покров.
Завесите мрачни, обгръщащи дните ми,
свалям с усмивка от лъч отразен…
Есенно, нека, на прага на Зимата
Пролет да бъде, зелена, във мен!
© Анахид Чальовска Все права защищены