Отекват бакърени стъпки,
въздишам обагрена в злато.
Клоните ронят сълзи.
Валят чудеса на земята,
по осланения дух на треви.
Очите ми поглъщат красота,
гръдтаотпива аромат на дъжд
от дънери и бисерна смола.
А влюбени гугутки над камъша
диези сипят във копринената песен.
Далечината приютила лодки,
разресва с тях безумието наморето,
а аз пристъпвам в облак от печал,
сред тънки нишки в спотаена мистика.
Едно сбогуване наоколо трепти,
разлива тихо нежната си свастика.
Сред пъстрата Вселена от мечти
като пейзаж на Караваджо цветен е.
Сънуват пейки епилога летен...
Усещам, че духът ми пак трепти
сред рая на минорните копнения.
Многоизмерна съм сред изкушения
и някак есенно отново преродена.
© Диана Кънева Все права защищены