Есенно, тихо, дъждовно

16 сент. 2020 г., 23:05

Поэзия

303 1 2

Тихо плаче реката.
А отвесните клони, пробили
като остри гигантски
рога на козли,
черносиви мъгли
се провират
нагоре.
Тихо плаче
небето.
Пеленаци повиват
гъсти облаци
и трепри
от умора тревата,
излиняла
под стъпки
на множество хора.
Тихо плаче земята.
Под сурдинка
за зимата пита
и гледа нагоре.

Есенно, тихо, дъждовно

Свързани произведения

Комментарии

Предложения