Есенно вълшебство...

Есенно вълшебство...

Години колко минаха?!...Не помня...

И завъртя се тъжната спирала

на живота. А нейде чака скромната

ми родна къща... О́ще във Началото...

Днес, на червена печена капия

във мириса – е Есента с вълшебството,

в което се надявам да  открия

полу́забравената страст от Детството...

И още: старата асма на двора

пак гроздове златисти народила...

Но няма ги любимите ми хора

и тежки мисли в мен набират сила!...

... Неи́стово желая да обърна

чрез спомените вектора на Времето,

та в някакъв пробляснал миг да зърна,

което през годините отне́ ми то...

И в спомените да потърся Средството

да върна старите: Живот и Родство –

в пати́ната сега покрила Детството

със тъжен слой ненужно благородство...

На Есента най-милото вълшебство

е мириса на печена капия

и най-незабравимото наследство –

нахлуващо във мен като стихия...

...Щом вечерта мъгляв саван намята

над къщата, над двора, над дърветата,

а подивяли бяха и цветята,

(дори изчезна сякаш и Планетата) –

изпълни мрака чудният и сладък

на печена капия аромата –

останал в сладостта на всеки залък

от лю́теницата върху комата...

... А тук-там светват пестеливо къщите *

(оказва се, че има държеливи!) –

годините им вече не са същите,

но сякаш на инат са още живи...

Във някоя от къщите самица,

(където бавно, трудно доживява!)

жена навярно прави лютеница

и Есента в мазата настанява...

Но тя в това самотно оцеляване

в борбата непосилна за насъщния

не би разбрала мойто омиляване

във срутената си с години къща!...

... За нея есента не е вълшебство

(дори не помни тази дума вече!) –

сезонът, който зимата предшества

тя знае, че на мъка е обречен!...

28-08.2020.                                                       

*Към 31.12.2018 год. според НСИ общо 591 са

селата с едноцифрен брой жтели.