Aug 28, 2020, 10:52 AM

Есенно вълшебство...

  Poetry » Civic
834 0 2

 

Есенно вълшебство...

 

Години колко минаха?!...Не помня...

И завъртя се тъжната спирала

на живота. А нейде чака скромната

ми родна къща... О́ще във Началото...

 

Днес, на червена печена капия

във мириса – е Есента с вълшебството,

в което се надявам да  открия

полу́забравената страст от Детството...

 

И още: старата асма на двора

пак гроздове златисти народила...

Но няма ги любимите ми хора

и тежки мисли в мен набират сила!...

 

... Неи́стово желая да обърна

чрез спомените вектора на Времето,

та в някакъв пробляснал миг да зърна,

което през годините отне́ ми то...

 

И в спомените да потърся Средството

да върна старите: Живот и Родство –

в пати́ната сега покрила Детството

със тъжен слой ненужно благородство...

 

На Есента най-милото вълшебство

е мириса на печена капия

и най-незабравимото наследство –

нахлуващо във мен като стихия...

 

...Щом вечерта мъгляв саван намята

над къщата, над двора, над дърветата,

а подивяли бяха и цветята,

(дори изчезна сякаш и Планетата) –

 

изпълни мрака чудният и сладък

на печена капия аромата –

останал в сладостта на всеки залък

от лю́теницата върху комата...

 

... А тук-там светват пестеливо къщите *

(оказва се, че има държеливи!) –

годините им вече не са същите,

но сякаш на инат са още живи...

 

Във някоя от къщите самица,

(където бавно, трудно доживява!)

жена навярно прави лютеница

и Есента в мазата настанява...

 

Но тя в това самотно оцеляване

в борбата непосилна за насъщния

не би разбрала мойто омиляване

във срутената си с години къща!...

 

... За нея есента не е вълшебство

(дори не помни тази дума вече!) –

сезонът, който зимата предшества

тя знае, че на мъка е обречен!...

 

28-08.2020.                                                       

*Към 31.12.2018 год. според НСИ общо 591 са

селата с едноцифрен брой жтели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има неща които няма да се върнат назад, но се радвам за млади завръщащи се с надежда и много любов придружени със своя компютър!Времето е такова.
  • Прекрасна е тази носталгия и образите на милото родно!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...