9 нояб. 2009 г., 14:01

Есенно-зимен плажен пейзаж

1.5K 0 15

.

 

ЕСЕННО-ЗИМЕН ПЛАЖЕН ПЕЙЗАЖ

 

Бели гларуси живеят със спомена,

който пази в себе си юли

за любов като капка отронена,

любовни клетви всякави чули.

 

Морето за територия воюва с брега

изпращайки в битка вълна след вълна,

за подкрепление влива се всяка река

несъзнала, че вечна е тази война.

 

Черупки черни на плажа изхвърлени

с водорасли зелени и други неща

сънуват сънища мидено-перлени

и бляскави накити красящи света.

 

Вятър пронизващ по пясъка тича

заличаващ безбройни следи

на двойки които тук са се влюбили,

а вече не го помнят дори.

 

Тъгува плажът есенно-зимно

за постеля от голи тела,

слънчеви сънища сънува предимно

и се моли: "Лято, по скоро ела!"

 

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско Енев - РИМПО Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...