Скърцайки като капризна панта,
вятърът свисти във планината.
Есента изтърсва свойта чанта
от праха и от листата.
Във торбичка шарена, пазарска
грозде медено ни носи,
круши, тикви - за трапеза царска,
и чорапи – да не ходим боси.
Нагиздена със рокля на карета,
заминава вечер с влака…
После голите дървета
сланите ноемврийски чакат. ...