Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
1 oct 2009, 16:16

Есента 

  Poesía
889 0 3

Скърцайки като капризна панта,

вятърът свисти във планината.

Есента изтърсва свойта чанта

от праха и от листата.

 

Във торбичка шарена, пазарска

грозде медено ни носи,

круши, тикви - за трапеза царска,

и чорапи – да не ходим боси.

 

Нагиздена със рокля на карета,

заминава вечер с влака…

После голите дървета

сланите ноемврийски чакат.

 

Баба Есен ще заспи отново

с тежък сън като олово.

Ще се върне догодина

с аромат на руйно вино.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??