Есента
1.3K
0
3
Скърцайки като капризна панта,
вятърът свисти във планината.
Есента изтърсва свойта чанта
от праха и от листата.
Във торбичка шарена, пазарска
грозде медено ни носи,
круши, тикви - за трапеза царска,
и чорапи – да не ходим боси.
Нагиздена със рокля на карета,
заминава вечер с влака…
После голите дървета
сланите ноемврийски чакат.
Баба Есен ще заспи отново
с тежък сън като олово.
Ще се върне догодина
с аромат на руйно вино.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
