Есента ухае на печени чушки

runi921 (Bez ime)
30 2

7 сент. 2016 г., 16:40

Поэзия » Пейзажная

711 0 2

Есента ухае на печени чушки,

на презрели домати и провиснало грозде

от бабината градина.

Есен ми е нужна, лятото е за екстремните души.

Да се завия с топло одеяло и да гледам към звездите,

а ветрецът леко да гали косите ми и нощта да ме обгърне нежно.

Хей, есен, не те разбират людете!

Те все искат ли, искат лято,

искат слънце, море, емоции, а

ти си есен за нас лиричните души, дето все тъжим

и обичаме дъждовните ти дни.

И докато пиша този стих,

есента бавничко настъпва,

а в къщите ухае на печени чушки.