Sep 7, 2016, 4:40 PM

Есента ухае на печени чушки

937 0 2

Есента ухае на печени чушки,

на презрели домати и провиснало грозде

от бабината градина.

Есен ми е нужна, лятото е за екстремните души.

Да се завия с топло одеяло и да гледам към звездите,

а ветрецът леко да гали косите ми и нощта да ме обгърне нежно.

Хей, есен, не те разбират людете!

Те все искат ли, искат лято,

искат слънце, море, емоции, а

ти си есен за нас лиричните души, дето все тъжим 

и обичаме дъждовните ти дни.

И докато пиша този стих, 

есента бавничко настъпва,

а в къщите ухае на печени чушки.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bez ime All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...