Есента вали
 

Есента вали, а е още топло-
облечена в пастелни багрила,
обута в търпение от мокрото
в кръговратност, измита от вина. 

Изми си летните пожари
от огнени езици и беди
пусна всички мисли остаряли.
За миналото на всички им прости.

И свела клони на дъба на склона
обрулена, сама - до листопад, 
от нечии хулни ветрове разголвана, 
загърна болката си. Дъждът е благодат.

Дори да идва тъжно и студено,
тя имаше скрита топлота-
кехлибарено погледа и гледа.
Пречистена с усмивка след дъжда. 

Пристъпи над трънливи храсти
и бодливото погали със ръце,
всеки в свой сезон е растнал.
Пося любов в своето поле.