Акварел – кармин и охра,
се разлива по билата.
Листопадът пуска котва –
грейва в есенна позлата.
В паяжинки уловено,
рижо слънцето се мята,
още дъха на зелено
и е жилава тревата.
Облаци чергари просват
вън дъждовните си шатри
и в мъглите сивокоси
потушават всички факли.
Бяла пара в зимна утрин –
ледени среднощ изникват
остри драконови люспи
по гърба на планините.
И небето – кална локва,
вдън душата ми се вглежда.
Ала кътам в шепа топла
тайна пролетна надежда.
© Валентина Йотова Все права защищены
вдън душата ми се вглежда"👏