3 янв. 2021 г., 09:50  

Ескиз на надеждата

1.5K 2 22

ЕСКИЗ НА НАДЕЖДАТА

 

Акварел – кармин и охра,

се разлива по билата.

Листопадът пуска котва –

грейва в есенна позлата.

В паяжинки уловено,

рижо слънцето се мята,

още дъха на зелено

и е жилава тревата.

Облаци чергари просват

вън дъждовните си шатри

и в мъглите сивокоси

потушават всички факли.

Бяла пара в зимна утрин –

ледени среднощ изникват

остри драконови люспи

по гърба на планините.

И небето – кална локва,

вдън душата ми се вглежда.

Ала кътам в шепа топла

тайна пролетна надежда.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...