Ето ни рестото
Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни -
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насушний са чести.
Вече горчи от лъжи.
Чакаме жест от съдба като ресто.
Съвест у нас не кръжи.
Преиначената правда закичва
мъртъв със сляпа вина.
Истини смелият яростно срича,
ала е птичка една.
Мътна река подивяла ни носи
егото да разруши.
В тъмното своя откос от въпроси
стрелят невинни души.
Бъбречна криза ли има небето,
камъни днес че валят?
Ето ни рестото - бяла фиеста,
знак за разруха и смърт.
Сякаш природата ни отмъщава
за инфантилния ден.
Корени пуща във чужда държава
скитникът опожарен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
