Ето ни рестото
Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни -
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насушний са чести.
Вече горчи от лъжи.
Чакаме жест от съдба като ресто.
Съвест у нас не кръжи.
Преиначената правда закичва
мъртъв със сляпа вина.
Истини смелият яростно срича,
ала е птичка една.
Мътна река подивяла ни носи
егото да разруши.
В тъмното своя откос от въпроси
стрелят невинни души.
Бъбречна криза ли има небето,
камъни днес че валят?
Ето ни рестото - бяла фиеста,
знак за разруха и смърт.
Сякаш природата ни отмъщава
за инфантилния ден.
Корени пуща във чужда държава
скитникът опожарен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
