1.07.2022 г., 21:20 ч.

Ето ни рестото 

  Поезия » Философска, Гражданска
5.0 / 7
578 5 12
Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни -
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насушний са чести.
Вече горчи от лъжи.
Чакаме жест от съдба като ресто.
Съвест у нас не кръжи.
Преиначената правда закичва
мъртъв със сляпа вина.
Истини смелият яростно срича,
ала е птичка една. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
  • ОБИЧАЙ МЕ! ВЪВ ТИШИНА. Сега съм есенна топола... Но мога (даже през деня) да бъда истинска. И гола. ...
  • За да се стоплим от студа на думите мълчим и с плаха болка се надяваме... докато във мълчанието изго...
  • Мълчах до скоро. Не че нямам думи (та те са ми едничкото имáне), но знам, че беше казал някой умен: ...

Още произведения »