Eх, ето те - боса и гола,
малко премръзнала и малко несресана,
почти си прегърбена, но още си горда,
на раменете си с цяло човечество.
Поглеждаш намръщено, почти дяволито
потропваш изнервено с крак,
ах, как се боя да не ме сриташ
или да ме отминеш пак.
Да, тук съм и аз, почти коленичила
пред твойте присъди нелеки,
пред твоето "не, този път няма как"
и "опитай отново, човече!"
Знам, вълшебнице-вещице, такъв е животът
и не е лесно да те преследва човечество,
щом нямаш граници, не признаваш страх,
защо ме поглеждаш потресено?
Не знаеш ли колко съм безумна?
Аз неведнъж съм те спасявала!
Добре де, имали сме и други моменти -
ти си ме гонила, а аз съм бягала.
Да кажем, че сега сме на чисто -
всичко е пито-платено!
За всяка надменност и чужда мъка
бях два пъти на колене.
Да, уморена си, но си хубава.
Знаеш ли, понякога закъсняваш!
Но все пак си дошла, след толкова хули,
г-жо Любов, този път си ми нужна до края.
© Ния Никол Все права защищены