25 янв. 2012 г., 13:31

Ето те - боса и гола

1.4K 0 1

Eх, ето те - боса и гола,

малко премръзнала и малко несресана,

почти си прегърбена, но още си горда,

на раменете си с цяло човечество.

 

Поглеждаш намръщено, почти дяволито

потропваш изнервено с крак,

ах, как се боя да не ме сриташ

или да ме отминеш пак.

 

Да, тук съм и аз, почти коленичила

пред твойте присъди нелеки,

пред твоето "не, този път няма как"

и "опитай отново, човече!"

 

Знам, вълшебнице-вещице, такъв е животът

и не е лесно да те преследва човечество,

щом нямаш граници, не признаваш страх,

защо ме поглеждаш потресено?

 

Не знаеш ли колко съм безумна?

Аз неведнъж съм те спасявала!

Добре де, имали сме и други моменти -

ти си ме гонила, а аз съм бягала.

 

Да кажем, че сега сме на чисто -

всичко е пито-платено!

За всяка надменност и чужда мъка

бях два пъти на колене.

 

Да, уморена си, но си хубава.

Знаеш ли, понякога закъсняваш!

Но все пак си дошла, след толкова хули,

г-жо Любов, този път си ми нужна до края.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ния Никол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...