Eх, ето те - боса и гола,
малко премръзнала и малко несресана,
почти си прегърбена, но още си горда,
на раменете си с цяло човечество.
Поглеждаш намръщено, почти дяволито
потропваш изнервено с крак,
ах, как се боя да не ме сриташ
или да ме отминеш пак.
Да, тук съм и аз, почти коленичила
пред твойте присъди нелеки,
пред твоето "не, този път няма как"
и "опитай отново, човече!" ...