Eх, ето те - боса и гола,

малко премръзнала и малко несресана,

почти си прегърбена, но още си горда,

на раменете си с цяло човечество.

Поглеждаш намръщено, почти дяволито

потропваш изнервено с крак,

ах, как се боя да не ме сриташ

или да ме отминеш пак.

Да, тук съм и аз, почти коленичила

пред твойте присъди нелеки,

пред твоето "не, този път няма как"

и "опитай отново, човече!"

Знам, вълшебнице-вещице, такъв е животът

и не е лесно да те преследва човечество,

щом нямаш граници, не признаваш страх,

защо ме поглеждаш потресено?

Не знаеш ли колко съм безумна?

Аз неведнъж съм те спасявала!

Добре де, имали сме и други моменти -

ти си ме гонила, а аз съм бягала.

Да кажем, че сега сме на чисто -

всичко е пито-платено!

За всяка надменност и чужда мъка

бях два пъти на колене.

Да, уморена си, но си хубава.

Знаеш ли, понякога закъсняваш!

Но все пак си дошла, след толкова хули,

г-жо Любов, този път си ми нужна до края.