Същите улици, същият град
и ние – все същите, и все пак напълно различни хора.
Вървим под надвисващата есен,
закъсняла есен (майната ѝ).
Заблудена есен – все едно листата ѝ няма да окапят (а нямам търпение!)
Есен, въобразила си, че е пролет.
И листопадът от думи се оказва, уви, безполезен.
На всички езици.
За нещо толкова просто като привличането ....
Трябва да владееш езика на тишината!