Същите улици, същият град
и ние – все същите, и все пак напълно различни хора.
Вървим под надвисващата есен,
закъсняла есен (майната ѝ).
Заблудена есен – все едно листата ѝ няма да окапят (а нямам търпение!)
Есен, въобразила си, че е пролет.
И листопадът от думи се оказва, уви, безполезен.
На всички езици.
За нещо толкова просто като привличането ....
Трябва да владееш езика на тишината!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up