vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
12 авг. 2019 г., 11:20

Етюд ин блек 

  Поэзия
918 16 8

Защо ли казвам - вятър...?

За да знам -

на вятъра съм верен и мъглата.

В деня когато скитам лъкатушно сам,

защото е безветрена душата.

Прехвърлил вече деветте земи,

десетата се готвя да пребродя

командирован от живота си встрани,

след залези безчет, в най-тъмна доба.

Навярно в непрогледен лес

ще се присетя в страх за Ариадна,

докато тръпна треморно злочест

с ръце прокудили сърце на Данко.

...Не е ли всъщност най-добре

да бяхме се родили лунатици. -

Когато ни събудят да умрем

със разширили се от ужаса зеници.

 

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Жесток стих, от който ми настърхнаха сетивата! Адмирации!
  • Познато чувство. Пътища без изход.
    Заключени врати и стъклен под.
    Поглеждаш долу. Всичко е тъй близко;
    Поглеждаш горе. Няма небосвод...

    Вълнуващи прозрения както винаги! Благодаря за вдъхновението!
  • "...командирован от живота си встрани..." - ех и ти! Тъжно, и мокро, и студено, и толкова близко, браво!
  • Горчив размисъл върху смисъла на живота и човешките отношения като "командирован от живота си встрани"! С поразително финално прозрение! Поздравления, изключителен стих!
  • Чудовищен стих!
    Много ми хареса!
    Браво Младене!
  • Много обичам мрачна и мистична поезия, а тази вълнува душата. Финалния въпрос ме оставя дълго замислена...Да ни събудят от ужаса, за да ни разкрият друг, по-страшен...
  • Мрачно, типично по твоему, Младене!
  • Бри и Пепи са казали всичко... великолепен стих!
Предложения
: ??:??