Етюд ин блек
Защо ли казвам - вятър...?
За да знам -
на вятъра съм верен и мъглата.
В деня когато скитам лъкатушно сам,
защото е безветрена душата.
Прехвърлил вече деветте земи,
десетата се готвя да пребродя
командирован от живота си встрани,
след залези безчет, в най-тъмна доба.
Навярно в непрогледен лес
ще се присетя в страх за Ариадна,
докато тръпна треморно злочест
с ръце прокудили сърце на Данко.
...Не е ли всъщност най-добре
да бяхме се родили лунатици. -
Когато ни събудят да умрем
със разширили се от ужаса зеници.
© Младен Мисана All rights reserved.
