27 нояб. 2022 г., 09:20
Етюди за Любов 5
Продължение
Нощта примряла, безутешна,
навярно спомен възкреси,
Слънцето едва посрещна
с изцъклени от плач очи.
И стана изгревът червен,
а светлината му - купешка,
потъна времето - от ден
в на залеза тъгата тежка.
Дали сте били с участ съща -
едно прекършено дърво?
О-о, времето... живот не връща. ...
Нощта примряла, безутешна,
навярно спомен възкреси,
Слънцето едва посрещна
с изцъклени от плач очи.
И стана изгревът червен,
а светлината му - купешка,
потъна времето - от ден
в на залеза тъгата тежка.
Дали сте били с участ съща -
едно прекършено дърво?
О-о, времето... живот не връща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© toti Все права защищены
543
7
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
