Етюди за Любов 5
Продължение
Нощта примряла, безутешна,
навярно спомен възкреси,
Слънцето едва посрещна
с изцъклени от плач очи.
И стана изгревът червен,
а светлината му - купешка,
потъна времето - от ден
в на залеза тъгата тежка.
Дали сте били с участ съща -
едно прекършено дърво?
О-о, времето... живот не връща.
Лекарство ли? Какво е то?
Но мъдро утрото струи
сила тайна и извечна -
неслученото все таи
за случване надежда вечна.
... и мина есен, мина зима,
все гали Слънцето, не пита,
обгрижва своята любима
с чиста обич неприкрита.
Каквото имаме в сърцата -
душата храни - не утихва
във чудо вярата позната,
пред Любовта Умът щом стихва.
Животът тайнство е, изкуство
и за любов е жертвен знак,
но сгряват ли душата с чувство -
от любов се раждаш пак.
... и днес, от утрото лъчи,
след сън Тополата отпива,
люби Слънцето с очи,
а със залеза - заспива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© toti Всички права запазени
.
