Ще си вържа (напълно умишлено) люлката,
ето тук,
под дървото, отрупано с ябълки.
Нищо че,
и змия е дървото заплюла
и натяква по цял ден, какво не би трябвало.
Френетично извива си грешното тяло,
и ми пречи,
и дразни докрай кротостта ми.
Има ябълки! Стигат ни!
(Тя не разбра ли?)
И за нея...и мене...И всички Адами.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
Благодаря ви!