Ева

Поэзия » Философская

931 0 8

Ще си вържа (напълно умишлено) люлката,

ето тук,

под дървото, отрупано с ябълки.

Нищо че,

и змия е дървото заплюла

и натяква по цял ден, какво не би трябвало.

Френетично извива си грешното тяло,

и ми пречи,

и дразни докрай кротостта ми.

Има ябълки! Стигат ни!

(Тя не разбра ли?)

И за нея...и мене...И всички Адами.

Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Регина (Радост Даскалова)

Благодаря ви, че прочетохте, с благодарности на Партилан за постнатия стих.
Благодаря ви!

2008-04-01T21:11:09+03:00
Maxine (Аз де)

Кво да кажа вече...
С риск хората да кажат, че съм на щат в щаба ти - пак си страхотна.

2008-04-01T19:12:35+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Много, ама много яко!!! Рег, запазвам си правото на една ябълка - сладка, ама и леко киселичка!
Поздрави и дано се връщат десетократно усмивките, които дари!

2008-04-01T16:51:43+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Приказно!Много хубаво!
с обич, Радост.

2008-04-01T16:23:47+03:00
genkaivanova (Генка)

Много е хубаво..

2008-04-01T15:57:37+03:00