1 abr 2008, 14:52  

Ева 

  Poesía » Filosófica
717 0 8

Ще си вържа (напълно умишлено) люлката,

ето тук,

под дървото, отрупано с ябълки.

Нищо че,

и змия е дървото заплюла

и натяква по цял ден, какво не би трябвало.

 

Френетично извива си грешното тяло,

и ми пречи,

и дразни докрай кротостта ми.

Има ябълки! Стигат ни!

(Тя не разбра ли?)

И за нея...и мене...И всички Адами.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??