Apr 1, 2008, 2:52 PM  

Ева 

  Poetry » Phylosophy
712 0 8

Ще си вържа (напълно умишлено) люлката,

ето тук,

под дървото, отрупано с ябълки.

Нищо че,

и змия е дървото заплюла

и натяква по цял ден, какво не би трябвало.

 

Френетично извива си грешното тяло,

и ми пречи,

и дразни докрай кротостта ми.

Има ябълки! Стигат ни!

(Тя не разбра ли?)

И за нея...и мене...И всички Адами.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??