Ще си вържа (напълно умишлено) люлката,
ето тук,
под дървото, отрупано с ябълки.
Нищо че,
и змия е дървото заплюла
и натяква по цял ден, какво не би трябвало.
Френетично извива си грешното тяло,
и ми пречи,
и дразни докрай кротостта ми.
Има ябълки! Стигат ни!
(Тя не разбра ли?)
И за нея...и мене...И всички Адами.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
