1.04.2008 г., 14:52 ч.  

Ева 

  Поезия » Философска
751 0 8

Ще си вържа (напълно умишлено) люлката,

ето тук,

под дървото, отрупано с ябълки.

Нищо че,

и змия е дървото заплюла

и натяква по цял ден, какво не би трябвало.

 

Френетично извива си грешното тяло,

и ми пречи,

и дразни докрай кротостта ми.

Има ябълки! Стигат ни!

(Тя не разбра ли?)

И за нея...и мене...И всички Адами.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??