Евдокия Александрова Трифонова 1969-1993

29 мар. 2012 г., 20:33

Поэзия

997 0 2

Измиваме очите си със сълзи,

години вече няма те при нас...

за другите годините минават,

а ние плачем скрито и без глас.

Че няма кой вратата да отвори,

усмивката ти нежна не блести,

сърцата ни препълнени са с горест

и с теб умряха нашите мечти.

С мотора ти летеше като птица

със верните приятели на път,

короната остана без царица,

убиец срещна те на кръстопът.

Мечтаеше да литнеш с Ямаха

и беше цялата от плът и кръв,

с полъха на вятъра сега ти махаш

на този, който винаги е пръв.

Евдокия, приятели, помнете,

обичаше моторите и вас,

за нея след години си спомнете

и вярвайте, тя винаги е с вас.

На руина прилича твоят дом самотен,

че съществувахме заради теб,

на гроба ти цветя поднасяме сиротни,

обгърнати в скръб и черен креп.