Евдокия Александрова Трифонова 1969-1993
Измиваме очите си със сълзи,
години вече няма те при нас...
за другите годините минават,
а ние плачем скрито и без глас.
Че няма кой вратата да отвори,
усмивката ти нежна не блести,
сърцата ни препълнени са с горест
и с теб умряха нашите мечти.
С мотора ти летеше като птица
със верните приятели на път,
короната остана без царица,
убиец срещна те на кръстопът.
Мечтаеше да литнеш с Ямаха
и беше цялата от плът и кръв,
с полъха на вятъра сега ти махаш
на този, който винаги е пръв.
Евдокия, приятели, помнете,
обичаше моторите и вас,
за нея след години си спомнете
и вярвайте, тя винаги е с вас.
На руина прилича твоят дом самотен,
че съществувахме заради теб,
на гроба ти цветя поднасяме сиротни,
обгърнати в скръб и черен креп.
© Мая Горанова All rights reserved.
