Луната е напудрила лицето си
със светещ лунен прах.
Видя ли я от там, където си?
Чу ли звънливия й смях?
Поканиха ме тази нощ звездите
на ежегодния си карнавал...
Качи се с мен по стълбите извити!
Ще бъдеш моят Звезден крал...
Не се страхувай! Дръж ме за ръката!
Ще тръгнем по дантелените стъпала...
Ела! Ще се опълчим на съдбата...
Ще нарушим физическите правила!
По-бързо! Августовска нощ е...
Невидими сме в нейния воал...
Броени часове остават още
до края на божествения карнавал...
© Румяна Симова Все права защищены