Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
14 дек. 2015 г., 18:28  

Еволюция 

  Поэзия
737 0 4

 

Жена му вече беше там. Жена му – чучулигата.

А той във своя океан остана песъчинка,

не щеше суша, нито бряг, отказа да е семе,

дереше остро, на инат, по дъното на времето.

 

Жена му вече беше там и топлеше гнездото.

А той се вкопчи в мисълта, че влюбен е в живота,

във всички риби на райе, петнисти и на точки,

бе рибешко полудете с глава на морско конче.

 

Жена му вече беше там, готова да зачене.

А той във своя океан се шляеше безцелно,

сновеше в кръг и на зигзаг – и екзистенциално

се давеше и после пак растеше отначало.

 

Жена му вече беше там, сама под небосклона.

А той след осем милиарда и триста милиона

години бяг и суета накрая я достигна.

Жена му още беше там. Жена му – чучулигата.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??